Прозрачно бяла съм...

21 jul 2011, 22:03

Poesía » De amor

782 0 0

аз може би не ще се върна никога...
отдавна вятърът го няма там,
отдавна вместо сняг вали бездушие
и тъмнината няма твоя вкус...
на грях.
а и солта измих.
поне така си мислех.
но странно в огледалото блестят...
косите.
и странно бели са ръцете ми сега.
в душата си не смея да погледна,
че може да е станала прозрачна... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прозрачно бяла съм...

Искате да прочетете повече?

Propuestas