21 июл. 2011 г., 22:03

Прозрачно бяла съм... 

  Поэзия » Любовная
727 0 0

аз може би не ще се върна никога...


отдавна вятърът го няма там,
отдавна вместо сняг вали бездушие
и тъмнината няма твоя вкус...

на грях.

а и солта измих.
поне така си мислех.
но странно в огледалото блестят... 

косите.

и странно бели са ръцете ми сега.


в душата си не смея да погледна,
че може да е станала прозрачна...

от солта.

да те попитам чудя се -
била ли съм въобще до теб?
и докога?

 

 


© Елени Алексиду Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??