Прозрачно бяла съм...

Jul 21, 2011, 10:03 PM

Poetry » Love

726 0 0

аз може би не ще се върна никога...

отдавна вятърът го няма там,
отдавна вместо сняг вали бездушие
и тъмнината няма твоя вкус...

на грях.

а и солта измих.
поне така си мислех.
но странно в огледалото блестят...

косите.

и странно бели са ръцете ми сега.

в душата си не смея да погледна,
че може да е станала прозрачна...

от солта.

да те попитам чудя се -
била ли съм въобще до теб?
и докога?

Please sign in with your account so you can comment and vote.