аз може би не ще се върна никога...
отдавна вятърът го няма там,
отдавна вместо сняг вали бездушие
и тъмнината няма твоя вкус...
на грях.
а и солта измих.
поне така си мислех.
но странно в огледалото блестят...
косите.
и странно бели са ръцете ми сега.
в душата си не смея да погледна,
че може да е станала прозрачна...
от солта.
да те попитам чудя се -
била ли съм въобще до теб?
и докога?
© Елени Алексиду All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
