Прозрачно бяла съм...
аз може би не ще се върна никога...
отдавна вятърът го няма там,
отдавна вместо сняг вали бездушие
и тъмнината няма твоя вкус...
на грях.
а и солта измих.
поне така си мислех.
но странно в огледалото блестят...
косите.
и странно бели са ръцете ми сега.
в душата си не смея да погледна,
че може да е станала прозрачна...
от солта.
да те попитам чудя се -
била ли съм въобще до теб?
и докога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елени Алексиду Всички права запазени
