Прозрение

Златоструйна светлина

ме посреща с чудни краски

и прохладна ведрина

ме дарява с бодри ласки.

Ароматни цветове

пред очите се разтварят,

неоткрити светове

жажда нова в мене палят.

Безподобни висини

мамят с чар и блясък ярък

и нашепват: "Остани!

тук животът най е сладък.

Но поклатила глава

с твърдо "Не!" сега отвръщам

че измамните слова

лесно, ясно, се преглъщат.

Да заслужиш да летиш

трябва с много мрак и болка,

но така ще заискриш,

без да питаш как и с колко

Безпокоен животвор

вечност бъдна ти ще плащаш.

в доброволния затвор

сам без волята се хващаш.

Изправи се и в очи

смелост дръзка да изгрее,

търпеливо не мълчи-

тъй безславно ще изтлееш.

Че сияйният Всемир

е призвание велико,

неуморно и безспир

ти отричай, че си никой.

По пътеката върви

бавно, с ясен ум и мъдрост,

че решиш ли да кривиш

всички ужаси ще сбъднеш.

Отвори се за това

що е правда- чисто бяла:

Щом дочуеш ти зова

на кръвта си полудяла

тоя устрем всемогъщ

не потискай, а пусни го.

Той е богът вездесъщ

буден в нощното индиго.

В теб живее тоя бог,

или пък богиня дивна,

Време е да бъдеш строг,

да гориш и светиш силно.

Тъй ще станеш Златоструй,

тъй и смисъл ще добиеш,

но изпърво просто чуй:

Никой ще си щом се криеш.