3.07.2025 г., 6:59

Прозрение

213 2 0

Златоструйна светлина

ме посреща с чудни краски

и прохладна ведрина

ме дарява с бодри ласки.

 

Ароматни цветове

пред очите се разтварят,

неоткрити светове

жажда нова в мене палят.

 

Безподобни висини

мамят с чар и блясък ярък

и нашепват: "Остани!

тук животът най е сладък.

 

Но поклатила глава

с твърдо "Не!" сега отвръщам

че измамните слова

лесно, ясно, се преглъщат.

 

Да заслужиш да летиш

трябва с много мрак и болка,

но така ще заискриш,

без да питаш как и с колко

 

Безпокоен животвор

вечност бъдна ти ще плащаш.

в доброволния затвор

сам без волята се хващаш.

 

Изправи се и в очи

смелост дръзка да изгрее,

търпеливо не мълчи-

тъй безславно ще изтлееш.

 

Че сияйният Всемир

е призвание велико,

неуморно и безспир

ти отричай, че си никой.

 

По пътеката върви

бавно, с ясен ум и мъдрост,

че решиш ли да кривиш

всички ужаси ще сбъднеш.

 

Отвори се за това

що е правда- чисто бяла:

Щом дочуеш ти зова

на кръвта си полудяла

 

тоя устрем всемогъщ

не потискай, а пусни го.

Той е богът вездесъщ

буден в нощното индиго.

 

В теб живее тоя бог,

или пък богиня дивна,

Време е да бъдеш строг,

да гориш и светиш силно.

 

Тъй ще станеш Златоструй,

тъй и смисъл ще добиеш,

но изпърво просто чуй:

Никой ще си щом се криеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...