Прозрение...
Не можах да се скрия от себе си.
За Души second hand - няма бунище.
И останах. Под твойто поднебие.
Чаках сняг, за да мога да дишам...
Чаках пролет - отново зелена.
Всеки корен и кълн да ме скрият.
И дочух как зовът на елена
като изворна живост опива...
И разсипвах... събирах Душата си...
В нето... тара... и бруто...
Ти не си просто „някой за някъде”... ...