Jul 14, 2009, 7:04 PM

Прозрение...

  Poetry
897 0 19

                  Прозрение...


Не можах да се скрия от себе си.
За Души second hand - няма бунище.
И останах. Под твойто поднебие.
Чаках сняг, за да мога да дишам...

Чаках пролет - отново зелена.
Всеки корен и кълн да ме скрият.
И дочух как зовът на елена
като изворна живост опива...

И разсипвах... събирах Душата си...
В нето... тара... и бруто...
Ти не си просто „някой за някъде”...
А ябълката на Нютон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...