20 ene 2009, 1:04

Прозрение 

  Poesía
497 0 1
Съдбата ми отреди трагична роля
на клоун, който страда любовта си,
съдбата си превърнах във изгора,
и обладах я с всички свои страсти.

Научих се живота да презирам,
стаен зад самота от чисти мисли,
обходих себе си и фантазирах,
и потопен във себе си се чувствах.

В съня си преоткрих едно момиче,
превърнах го във собствена богиня,
в съня си се научих да обичам,
забравих за духовната си зима.

Завърнах се в годините блажени,
когато сам бленувах красотата,
и мислите, от векове стаени,
издигнаха ме в небесата...

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??