Прозрение
на клоун, който страда любовта си,
съдбата си превърнах във изгора,
и обладах я с всички свои страсти.
Научих се живота да презирам,
стаен зад самота от чисти мисли,
обходих себе си и фантазирах,
и потопен във себе си се чувствах.
В съня си преоткрих едно момиче,
превърнах го във собствена богиня,
в съня си се научих да обичам,
забравих за духовната си зима.
Завърнах се в годините блажени,
когато сам бленувах красотата,
и мислите, от векове стаени,
издигнаха ме в небесата...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados