20 янв. 2009 г., 01:04

Прозрение 

  Поэзия
503 0 1
Съдбата ми отреди трагична роля
на клоун, който страда любовта си,
съдбата си превърнах във изгора,
и обладах я с всички свои страсти.

Научих се живота да презирам,
стаен зад самота от чисти мисли,
обходих себе си и фантазирах,
и потопен във себе си се чувствах.

В съня си преоткрих едно момиче,
превърнах го във собствена богиня,
в съня си се научих да обичам,
забравих за духовната си зима.

Завърнах се в годините блажени,
когато сам бленувах красотата,
и мислите, от векове стаени,
издигнаха ме в небесата...

© Христофор Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??