31 dic 2008, 23:03

Прозрение 

  Poesía » Otra
798 0 22
Вечността е вселена без изгрев и залез -
две души се докосват и раждат небе.
После някой с дъха си слънцата запалва,
а под тях бяла птица гребе.
Вечността е любов, от която поникват
всички земни добри светове...
Нарисувай вселена. И там ме повикай.
Аз ще дойда с табун ветрове.
_________________________
Весела и щастлива Нова Година, приятели!
Наздраве!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??