31.12.2008 г., 23:03 ч.

Прозрение 

  Поезия » Друга
747 0 22

Вечността е вселена без изгрев и залез -

две души се докосват и раждат небе.

После някой с дъха си слънцата запалва,

а под тях бяла птица гребе.

 

Вечността е любов, от която поникват

всички земни добри светове...

 

Нарисувай вселена. И там ме повикай.

Аз ще дойда с табун ветрове.

_________________________

Весела и щастлива Нова Година,  приятели!

Наздраве!

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??