31.12.2008 г., 23:03 ч.

Прозрение 

  Поезия » Друга
797 0 22
Вечността е вселена без изгрев и залез -
две души се докосват и раждат небе.
После някой с дъха си слънцата запалва,
а под тях бяла птица гребе.
Вечността е любов, от която поникват
всички земни добри светове...
Нарисувай вселена. И там ме повикай.
Аз ще дойда с табун ветрове.
_________________________
Весела и щастлива Нова Година, приятели!
Наздраве!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??