Преди години мислех се за умна,
бунтувах се, с юмруци удрях по стената
и негодувах, дива бях и неразумна,
а от това кървяха само често колената.
Повярвала във своето наивно кредо,
да променя света така горещо исках,
пилеех силите си безогледно, щедро
и смятах, че разковничето е единствено във риска.
Светът, естествено, дори не се помръдна,
ехидно тържествуваше над моята наивност,
доволен бе, че до стената пак се връщам,
а аз насреща и не спирах с гняв да съскам. ...