Прозрение
Преди години мислех се за умна,
бунтувах се, с юмруци удрях по стената
и негодувах, дива бях и неразумна,
а от това кървяха само често колената.
Повярвала във своето наивно кредо,
да променя света така горещо исках,
пилеех силите си безогледно, щедро
и смятах, че разковничето е единствено във риска.
Светът, естествено, дори не се помръдна,
ехидно тържествуваше над моята наивност,
доволен бе, че до стената пак се връщам,
а аз насреща и не спирах с гняв да съскам.
Сега, когато виждам как дните ми са преброени,
разбирам, не света, самата себе си
аз трябва да променям.
Решавам, същността неравна, грапава и остра
на свойта личност нежно ще заглаждам
и ще упорствам колкото и да ми коства,
ненужното от себе си полека ще изваждам.
И като в сън, за миг със яснота прозирам
как мъдростта глава поклаща със усмивка;
светът ще бъде друг, ще следва нова диря,
в промяната отвътре човек щом себе си намира.
© Татяна Борисова All rights reserved.
