11 feb 2011, 13:32

Прозрение 

  Poesía » De amor
611 0 1

Разбери ме...
моля те, разбери!
Обичах те аз,
но много ме нарани!
Разбрах
каква съм била тъпачка,
в очите ти:
"глупава хлапачка"!

Хората казват,
че любовта е "сляпа"
и за нея недостатъците
 са мисъл непозната!
Обичаш ти и
грешките прощаваш,
като се надяваш
да не се повтарят!
Обичаш ти,
колкото и да боли
и на сляп се правиш,
защото истината горчи!

Но дойде денят, в който
зрението ми се възвърна!
Не желая вече
дори да те прегърна!
Не желая вече
да чувам твоя глас,
защото сърцето ми плаче,
макар и без глас!
Не ща да гледам
твоята усмивка,
която доста често
превръщаше се в присмивка!

Не искам да бъдем заедно вече
дори за ден!
Искам само да си далече
от мен!
Не искам вече да гледам
очите ти лъжливи
и да слушам
обидите ти горчиви!
Не искам повече
лицето ти да зърна,
камо ли при теб
да се завърна!

Няма си никого
моето сърце,
но по-добре самò,
отколкото в грешните ти
               ръце!

© иреМ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • От една страна е хубаво прозрението, от друга-наистина много горчи.
Propuestas
: ??:??