3 jun 2017, 23:31  

Летен сън 

  Poesía » De amor, Formas graves
1357 1 7

Почувства ли, че в този хладен ден

в слепени длани топля твойта есен?

Отронен златен лист лети над мен –

цветът му с твоя блясък е замесен.

 

Дъги рисуваш в моите очи,

небе създаваш там, за да летиш.

Не си роден, а сплетен от лъчи...

И с тях по изгрев нежно в мен горѝш.

 

Последва сива зима, но в нощта

ти чу зова ми тих – сега до мен си.

Дали ще бъдеш тук на сутринта

или от блян на фея сътворен си?

 

Дълбоко в мен въпрос горчив боли –

дали ти беше летен сън, дали?

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??