Почувства ли, че в този хладен ден
в слепени длани топля твойта есен?
Отронен златен лист лети над мен –
цветът му с твоя блясък е замесен.
Дъги рисуваш в моите очи,
небе създаваш там, за да летиш.
Не си роден, а сплетен от лъчи...
И с тях по изгрев нежно в мен горѝш.
Последва сива зима, но в нощта
ти чу зова ми тих – сега до мен си.
Дали ще бъдеш тук на сутринта
или от блян на фея сътворен си?
Дълбоко в мен въпрос горчив боли –
дали ти беше летен сън, дали?
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
