Летен сън
Почувства ли, че в този хладен ден
в слепени длани топля твойта есен?
Отронен златен лист лети над мен –
цветът му с твоя блясък е замесен.
Дъги рисуваш в моите очи,
небе създаваш там, за да летиш.
Не си роден, а сплетен от лъчи...
И с тях по изгрев нежно в мен горѝш.
Последва сива зима, но в нощта
ти чу зова ми тих – сега до мен си.
Дали ще бъдеш тук на сутринта
или от блян на фея сътворен си?
Дълбоко в мен въпрос горчив боли –
дали ти беше летен сън, дали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
