14 abr 2010, 21:00

Прозрях реалността

1.1K 0 0

Прозрях реалността


Идваш пак при мен с прегръдка по-студена от нощта
и с целувки тъй красиви, но горчиви, като самота.
Търся в очите ти малката искра,
с която, казваш, ще запалим огъня на любовта.
Но намирам само една измислена игра,
на която аз не зная глупавите правила.
Думи силни, думи празни се забиват в моето сърце.
Лъжи безгрижни ще ми кажеш, за да натъжиш отново моето лице.
Спри. Моля те, замълчи… моля те, върви,
не трябва да виждаш как стичат се сълзите по моите страни.
Ще бъда силна, смела и обичта си ще забравя,
защото болката ще спре, когато го направя.
Сбогом, окови на ненужното страдание,
Ключът за вас е вече в моето съзнание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Янчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...