14 апр. 2010 г., 21:00

Прозрях реалността

1.1K 0 0

Прозрях реалността


Идваш пак при мен с прегръдка по-студена от нощта
и с целувки тъй красиви, но горчиви, като самота.
Търся в очите ти малката искра,
с която, казваш, ще запалим огъня на любовта.
Но намирам само една измислена игра,
на която аз не зная глупавите правила.
Думи силни, думи празни се забиват в моето сърце.
Лъжи безгрижни ще ми кажеш, за да натъжиш отново моето лице.
Спри. Моля те, замълчи… моля те, върви,
не трябва да виждаш как стичат се сълзите по моите страни.
Ще бъда силна, смела и обичта си ще забравя,
защото болката ще спре, когато го направя.
Сбогом, окови на ненужното страдание,
Ключът за вас е вече в моето съзнание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Янчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....