Прозрях реалността

Идваш пак при мен с прегръдка по-студена от нощта
и с целувки тъй красиви, но горчиви, като самота.
Търся в очите ти малката искра,
с която, казваш, ще запалим огъня на любовта.
Но намирам само една измислена игра,
на която аз не зная глупавите правила.
Думи силни, думи празни се забиват в моето сърце.
Лъжи безгрижни ще ми кажеш, за да натъжиш отново моето лице.
Спри. Моля те, замълчи… моля те, върви,
не трябва да виждаш как стичат се сълзите по моите страни.
Ще бъда силна, смела и обичта си ще забравя,
защото болката ще спре, когато го направя.
Сбогом, окови на ненужното страдание,
Ключът за вас е вече в моето съзнание.