Пристъпваше бавно мъж силен и храбър

край морския бряг каменист под небето и

поглед отправил далече, кълнеше морето,

което в час късен ехтеше гръмовно,

вилнееше буря, мълнии, светкавици ярки

просветват над тъмната морска повърхност

и там под небето нервно нагоре вълните

огромни възлизат под напор могъщ

на всесилната морска стихия, която

загребва вода издълбоко от морското дъно,

повдига я мощно нагоре вълната и гневно

запраща я с ярост в скалите крайбрежни,

оплакващи скръбно съдбата си твърде жестока,

и чакаше мъничка дървена лодка,

с която баща му за риба в морето,

беше отплавал, живота рискуващ стократно.

Чернееха тъмни вълните, надигнали къмто

небето гребени бели, които във мрака

присвяткат по-страшно от мощните мълнии,

разцепили въздуха с ярко сияние, както

когато лъченето слънчево мине през тесния

процеп за миг, а после отнякъде облак,

довлечен от дивия вятър, закрий светлината.

Мигом съзря в далнината тъмната мъничка

точка, тя пред очите му бързо растеше.

Видял предстоящата гибел, щом, гневни,

вълните малката лодка в скали запокитят,

той се усмихна през сълзи и хвана с десница

корава въжето, махна с ръка и силно извика,

разцепил с вика си насрещния вятър:

„Татко, не се притеснявай, аз ще те тебе

избавя, само хвани го въжето с ръката си

твърда и гледай да го не пуснеш, щото

при Хадес ще идеш в подземното царство.“

Туй рече и хвърли въжето с ръката си бърза.

Изправен, човекът  в малката лодка мигом

въжето придърпа и думи такива му рече:

„Синко, ще да при Хадес отида, но няма туй

днеска да бъде, щото съдбата е днес

благосклонна, а против съдбата никой

от смъртни при Хадес не може да иде.“

Човекът, стоящ на брега, същ монумент

исполински, бързо издърпа баща си,

а лодката мигом вълните с ярост и сила

запратиха право и мощно в скалите.

Мъжете потръпвайки в здрава прегръдка,

смесиха сълзите с пръски солени,

идващи там от морето…