1 sept 2018, 15:32

Пръстена

  Poesía
571 0 1

ПРЪСТЕНА

 

Захфърлен е годежният пръстен.

Ценният камък, от мъка, потъмня.

Черни сажди в него се пръснаха -

останки от пламъка на любовта.

 

Сломи го щастието отминало,

сега рана - в сърцето кървяща.

Нима обичта е вече загинала?

Има я, има - в душата зовяща!

 

Пулсира в раклата - на дъното -

спомени с тъга и любов подредени -

живяно, ала в мечти несбъднато,

святи тайни в душите споделени.

 

Не в рубина са сакралните истини,

а в сълзите като кръв покапали.

Отдавна от душата са избистрени,

зова любовен в бъдното изпратили...

 

01 09 2018

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...