1 sept 2018, 15:32

Пръстена

  Poesía
575 0 1

ПРЪСТЕНА

 

Захфърлен е годежният пръстен.

Ценният камък, от мъка, потъмня.

Черни сажди в него се пръснаха -

останки от пламъка на любовта.

 

Сломи го щастието отминало,

сега рана - в сърцето кървяща.

Нима обичта е вече загинала?

Има я, има - в душата зовяща!

 

Пулсира в раклата - на дъното -

спомени с тъга и любов подредени -

живяно, ала в мечти несбъднато,

святи тайни в душите споделени.

 

Не в рубина са сакралните истини,

а в сълзите като кръв покапали.

Отдавна от душата са избистрени,

зова любовен в бъдното изпратили...

 

01 09 2018

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...