ПРЪСТЕНА
Захфърлен е годежният пръстен.
Ценният камък, от мъка, потъмня.
Черни сажди в него се пръснаха -
останки от пламъка на любовта.
Сломи го щастието отминало,
сега рана - в сърцето кървяща.
Нима обичта е вече загинала?
Има я, има - в душата зовяща!
Пулсира в раклата - на дъното -
спомени с тъга и любов подредени -
живяно, ала в мечти несбъднато,
святи тайни в душите споделени.
Не в рубина са сакралните истини,
а в сълзите като кръв покапали.
Отдавна от душата са избистрени,
зова любовен в бъдното изпратили...
01 09 2018
© Надежда Борисова Всички права запазени