2 jul 2014, 22:41

Пръстов отпечатък

  Poesía
1.1K 0 11

 

Богат съм и с това, което нямам.

Със всичките си липси и провали.

Богат съм! Благославям всяка рана,

макар че я проклинам отначало.

 

И никой, никой друг не притежава

туй нямане, което аз си имам.

Това е знак за индивидуалност,

мой пръстов отпечатък, моя снимка.

 

Дали съм по-щастлив така? Не зная.

Би трябвало да ставам по-човечен.

Когато губя нещо, си представям,

че може би все пак съм се намерил.

 

Но как боли! От падането тежко.

От пясъчните кули под гърба ми.

Натъртените кокали ми пречат

да нарека илюзиите бъдеще.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...