2 jul 2014, 22:41

Пръстов отпечатък

  Poesía
1.1K 0 11

 

Богат съм и с това, което нямам.

Със всичките си липси и провали.

Богат съм! Благославям всяка рана,

макар че я проклинам отначало.

 

И никой, никой друг не притежава

туй нямане, което аз си имам.

Това е знак за индивидуалност,

мой пръстов отпечатък, моя снимка.

 

Дали съм по-щастлив така? Не зная.

Би трябвало да ставам по-човечен.

Когато губя нещо, си представям,

че може би все пак съм се намерил.

 

Но как боли! От падането тежко.

От пясъчните кули под гърба ми.

Натъртените кокали ми пречат

да нарека илюзиите бъдеще.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...