Богат съм и с това, което нямам.
Със всичките си липси и провали.
Богат съм! Благославям всяка рана,
макар че я проклинам отначало.
И никой, никой друг не притежава
туй нямане, което аз си имам.
Това е знак за индивидуалност,
мой пръстов отпечатък, моя снимка.
Дали съм по-щастлив така? Не зная.
Би трябвало да ставам по-човечен.
Когато губя нещо, си представям,
че може би все пак съм се намерил. ...