Пръстов отпечатък
Богат съм и с това, което нямам.
Със всичките си липси и провали.
Богат съм! Благославям всяка рана,
макар че я проклинам отначало.
И никой, никой друг не притежава
туй нямане, което аз си имам.
Това е знак за индивидуалност,
мой пръстов отпечатък, моя снимка.
Дали съм по-щастлив така? Не зная.
Би трябвало да ставам по-човечен.
Когато губя нещо, си представям,
че може би все пак съм се намерил.
Но как боли! От падането тежко.
От пясъчните кули под гърба ми.
Натъртените кокали ми пречат
да нарека илюзиите бъдеще.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
