9 may 2007, 23:23  

Психо

  Poesía
1.9K 0 7

 

Аз, Сивия, живея в този свят.

Дълбая в дните - в ситата досада...

Разяжда ме ръждата на омразата

и завистта души ме в своя яд.

 

Доволен съм, от новите си дрехи.

В доволство си живея - от кога...

Доволен съм, от малките успехи -

пари, жени и мъничко тъга.

 

Аз, Сивия, живея в полумрака.

Пиянствам по ъглите на нощта.

Обичам прилепите, имам сврака

и мразя пъстрата, и шумна суета.

 

Живота ми, изпъстрен е с надежди.

Шегувам се на ъгъла с нощта.

Досаждам на луната със копнежите,

на моята проскубана душа.

 

Запея ли - събуждам тротоарите.

Заливат ме начесто със вода...

Безплатна баня - смятам авоарите,

а после се прибирам, у дома.

 

Аз, Сивия, живея сред пръстта.

Аз, Сивия, живея във калта.

Аз, Сивия, живея - до кога?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безпощаден самоанализ, поставя въпроси за смисъла на живота... Поетичната форма също ми хареса. Браво!
  • Образът на сивия човек в сивото ежедневие,много на място и образно пресъздаден и страхотна поанта.Ами шест.
    Любо
  • Прокрадват се и думи,като надежда и копнеж,които не обезмислят живота!
    Поздравявам те !
  • Животът ми изпъстрен е с надежди...

    Все пак, има надежда...

    Поздрав!
  • Парадокс:харесва ми написаното, а ме отблъсква оптиката към подбрания лирически персонаж-по-скоро констатиран, отколкото обикнат и трагично съжален...
    Забравил

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...