kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
9.05.2007 г., 23:23 ч.  

Психо 

  Поезия
1661 0 7

 

Аз, Сивия, живея в този свят.

Дълбая в дните - в ситата досада...

Разяжда ме ръждата на омразата

и завистта души ме в своя яд.

 

Доволен съм, от новите си дрехи.

В доволство си живея - от кога...

Доволен съм, от малките успехи -

пари, жени и мъничко тъга.

 

Аз, Сивия, живея в полумрака.

Пиянствам по ъглите на нощта.

Обичам прилепите, имам сврака

и мразя пъстрата, и шумна суета.

 

Живота ми, изпъстрен е с надежди.

Шегувам се на ъгъла с нощта.

Досаждам на луната със копнежите,

на моята проскубана душа.

 

Запея ли - събуждам тротоарите.

Заливат ме начесто със вода...

Безплатна баня - смятам авоарите,

а после се прибирам, у дома.

 

Аз, Сивия, живея сред пръстта.

Аз, Сивия, живея във калта.

Аз, Сивия, живея - до кога?

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безпощаден самоанализ, поставя въпроси за смисъла на живота... Поетичната форма също ми хареса. Браво!
  • Образът на сивия човек в сивото ежедневие,много на място и образно пресъздаден и страхотна поанта.Ами шест.
    Любо
  • Прокрадват се и думи,като надежда и копнеж,които не обезмислят живота!
    Поздравявам те !
  • Животът ми изпъстрен е с надежди...

    Все пак, има надежда...

    Поздрав!
  • Парадокс:харесва ми написаното, а ме отблъсква оптиката към подбрания лирически персонаж-по-скоро констатиран, отколкото обикнат и трагично съжален...
    Забравил
  • Поздравления!
    Силен стих!
  • Много е поглъщащо!
    Браво!
Предложения
: ??:??