Психо
Аз, Сивия, живея в този свят.
Дълбая в дните - в ситата досада...
Разяжда ме ръждата на омразата
и завистта души ме в своя яд.
Доволен съм, от новите си дрехи.
В доволство си живея - от кога...
Доволен съм, от малките успехи -
пари, жени и мъничко тъга.
Аз, Сивия, живея в полумрака.
Пиянствам по ъглите на нощта.
Обичам прилепите, имам сврака
и мразя пъстрата, и шумна суета.
Живота ми, изпъстрен е с надежди.
Шегувам се на ъгъла с нощта.
Досаждам на луната със копнежите,
на моята проскубана душа.
Запея ли - събуждам тротоарите.
Заливат ме начесто със вода...
Безплатна баня - смятам авоарите,
а после се прибирам, у дома.
Аз, Сивия, живея сред пръстта.
Аз, Сивия, живея във калта.
Аз, Сивия, живея - до кога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
