През леден час пробива

път златна светлина.

Изящно и красиво

стоварва утринта.

Небето светлосиньо

от сиви планини

спокойно се простира 

над хорските глави.

И птица в жарък полет

се гърчи във лъчи,

облечена във пролет,

в крилете със мечти.

В рисунката зелена

на пъстра топлина

свободна, устремена,

тя спори със дъжда.

А облаците гони,

разпервайки крила,

стопява ледни демони

и пърха с младостта.

Освободена птицо,

не спирай да летиш!

Че в твоя весел полет

света ще победиш!

Тук, долу, на земята,

различен е света,

а горе свободата 

царица е сама!

Тук секват смели пориви 

чедата на властта,

и трудно наште полети

излизат от калта.

13 ноември 2012

София, есен