През леден час пробива
път златна светлина.
Изящно и красиво
стоварва утринта.
Небето светлосиньо
от сиви планини
спокойно се простира
над хорските глави.
И птица в жарък полет
се гърчи във лъчи,
облечена във пролет,
в крилете със мечти.
В рисунката зелена
на пъстра топлина
свободна, устремена,
тя спори със дъжда.
А облаците гони,
разпервайки крила,
стопява ледни демони
и пърха с младостта.
Освободена птицо,
не спирай да летиш!
Че в твоя весел полет
света ще победиш!
Тук, долу, на земята,
различен е света,
а горе свободата
царица е сама!
Тук секват смели пориви
чедата на властта,
и трудно наште полети
излизат от калта.
13 ноември 2012
София, есен
© Ангелина Кънчева Всички права запазени