13 нояб. 2012 г., 20:16

Птица

901 0 0

През леден час пробива

път златна светлина.

Изящно и красиво

стоварва утринта.

 

Небето светлосиньо

от сиви планини

спокойно се простира 

над хорските глави.

 

И птица в жарък полет

се гърчи във лъчи,

облечена във пролет,

в крилете със мечти.

 

В рисунката зелена

на пъстра топлина

свободна, устремена,

тя спори със дъжда.

 

А облаците гони,

разпервайки крила,

стопява ледни демони

и пърха с младостта.

 

Освободена птицо,

не спирай да летиш!

Че в твоя весел полет

света ще победиш!

 

Тук, долу, на земята,

различен е света,

а горе свободата 

царица е сама!

 

Тук секват смели пориви 

чедата на властта,

и трудно наште полети

излизат от калта.

 

 

13 ноември 2012

София, есен 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...