Ах, небеса -
велики и необятни!
Дълбока синева.
Да бях птица,
щях да ви пребродя,
щях да разперя криле и
мощно да летя, летя...
Свобода!
Надолу, нагоре.
Бясно да завивам,
стремглаво да се
извисявам нагоре,
а после убийствено
да слизам надолу.
Каква сила и независимост!
Щях да докосна с перца
морето - да се окъпя и в
неговата необятност.
В планини, гори и полета
щях да се вихря.
Сред водопади, реки и езера
да се пръскам.
Вихрушка щях да съм и
всеки щях да заразя.
Птица да бях...
ще е щуро, усещам аз
