15.03.2007 г., 15:33

Птица да бях

794 0 6

Ах, небеса - велики и необятни! Дълбока синева. Да бях птица, щях да ви пребродя, щях да разперя криле и мощно да летя, летя... Свобода! Надолу, нагоре. Бясно да завивам, стремглаво да се извисявам нагоре, а после убийствено да слизам надолу. Каква сила и независимост! Щях да докосна с перца морето - да се окъпя и в неговата необятност. В планини, гори и полета щях да се вихря. Сред водопади, реки и езера да се пръскам. Вихрушка щях да съм и всеки щях да заразя. Птица да бях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тогава нека полетим задружно всички ще е щуро, усещам аз хаха
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Чак ми се прииска и аз да полетя с теб!!! Отлично!!!
    Поздрави, София!!!
  • Мерси ами, Краси - просто пиша, като запечатвам някакви емоции. А точно това стихче си мечтая да го напиша отдавна. Ако в минал живот не съм била птица, се надявам в друг да бъда
  • Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...