15.03.2007 г., 15:33

Птица да бях

795 0 6

Ах, небеса - велики и необятни! Дълбока синева. Да бях птица, щях да ви пребродя, щях да разперя криле и мощно да летя, летя... Свобода! Надолу, нагоре. Бясно да завивам, стремглаво да се извисявам нагоре, а после убийствено да слизам надолу. Каква сила и независимост! Щях да докосна с перца морето - да се окъпя и в неговата необятност. В планини, гори и полета щях да се вихря. Сред водопади, реки и езера да се пръскам. Вихрушка щях да съм и всеки щях да заразя. Птица да бях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тогава нека полетим задружно всички ще е щуро, усещам аз хаха
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Чак ми се прииска и аз да полетя с теб!!! Отлично!!!
    Поздрави, София!!!
  • Мерси ами, Краси - просто пиша, като запечатвам някакви емоции. А точно това стихче си мечтая да го напиша отдавна. Ако в минал живот не съм била птица, се надявам в друг да бъда
  • Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...