Птица да бях
Ах, небеса - велики и необятни! Дълбока синева. Да бях птица, щях да ви пребродя, щях да разперя криле и мощно да летя, летя... Свобода! Надолу, нагоре. Бясно да завивам, стремглаво да се извисявам нагоре, а после убийствено да слизам надолу. Каква сила и независимост! Щях да докосна с перца морето - да се окъпя и в неговата необятност. В планини, гори и полета щях да се вихря. Сред водопади, реки и езера да се пръскам. Вихрушка щях да съм и всеки щях да заразя. Птица да бях...
© София Русева All rights reserved.
ще е щуро, усещам аз