Птица издълбана в небето
Изучава живота на слънцето
Облаци милват септември
И отварят вратите
Към есенно безсмъртие
Девети ден
Някой написа стих
В който нямаше престъпност
И засъхналите
По улиците стъпки
На хората останали без радост
Се размърдаха
Някой погледна над себе си
И птицата се усмихна
Те ще се завърнат някой ден от севера
И ще мислят че са щастливи
Тя ще е облечена
С рокля от цветя
А той в дрипите си
Ще я изучава
Океанът ще се надигне
И с цветовете си ще разтърси
Гърдите й
Няма да има повече никакви
Моменти на наслада
Защото са изминали дните на отплаващите
Но те имат криле
И летят
Издълбани в небето
Ще се върнат догодина
По същото време
10.07.2007
© Десислав Илиев Todos los derechos reservados