17 jul 2007, 0:03

Птица издълбана в небето

  Poesía
813 0 8

Птица издълбана в небето

Изучава живота на слънцето

Облаци милват септември

И отварят вратите

Към есенно безсмъртие


Девети ден


Някой написа стих

В който нямаше престъпност

И засъхналите

По улиците стъпки

На хората останали без радост

Се размърдаха


Някой погледна над себе си

И птицата се усмихна

Те ще се завърнат някой ден от севера

И ще мислят че са щастливи


Тя ще е облечена

С рокля от цветя

А той в дрипите си

Ще я изучава


Океанът ще се надигне

И с цветовете си ще разтърси

Гърдите й

Няма да има повече никакви

Моменти на наслада

Защото са изминали дните на отплаващите


Но те имат криле

И летят

Издълбани в небето

Ще се върнат догодина

По същото време


10.07.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...