17 июл. 2007 г., 00:03

Птица издълбана в небето

811 0 8

Птица издълбана в небето

Изучава живота на слънцето

Облаци милват септември

И отварят вратите

Към есенно безсмъртие


Девети ден


Някой написа стих

В който нямаше престъпност

И засъхналите

По улиците стъпки

На хората останали без радост

Се размърдаха


Някой погледна над себе си

И птицата се усмихна

Те ще се завърнат някой ден от севера

И ще мислят че са щастливи


Тя ще е облечена

С рокля от цветя

А той в дрипите си

Ще я изучава


Океанът ще се надигне

И с цветовете си ще разтърси

Гърдите й

Няма да има повече никакви

Моменти на наслада

Защото са изминали дните на отплаващите


Но те имат криле

И летят

Издълбани в небето

Ще се върнат догодина

По същото време


10.07.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...