19 feb 2007, 13:15

Птица... скитница

  Poesía
1.7K 0 29

Djein_Ear и кумеца

 

 

Птица... скитница

 

- Птица съм от време неотлитнало в очите ти,

сълза от спомен, че нещо си отива.

Била ли съм в очите, като въглени,

които прах оставят винаги след себе си?

 

- Птица си, свободна като вятъра;

сълза от неизречени желания...

Била си в мен, а аз съм те очаквал,

била си път – вървях през сухи бурени.

 

- Навярно затова отлитам и се връщам.

Неизвървяна, необичана и неразбрана...

Да беше ме изрекъл... щях да те обичам

и нямаше душата ти да е самотна.

 

- Сега те имам само в стари спомени

и в тях се крия като във убежище.

Макар понякога да се завръщаш, празна е

душата ми, без любовта ти, скитнице!

 

- Със къщичка за птици във очите,

със пясъчният замък от съня си,

при тебе се завръщам аз. Прости ми,

но да остана... не моли ме.

19. 2. 2007 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ви благодарим! И се радваме, че стихотворението ви харесва.
  • Много е хубаво, Джейн, Румене, Много е хубаво!!!
  • Който си го може, си го може! Няма какво повече да се каже. От мен - 6
  • Няколко такива реда-прекрасни,докосващи и живописни правят деня ми по-светъл..Извикват сълзи в очите ми,а сълзите пречистват душатаБлагодаря ви.
  • Понеже въображението ми работи без работно време: представям си един близък ден, когато ще се съберем на концерт на песни по стихове от откровенията ни тук и рецитал, та: притихвам и слушам вълшебната музика, в която прозират тези думи и душите ви! Поздрав за двамата!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....