Птица... скитница
Djein_Ear и кумеца
Птица... скитница
- Птица съм от време неотлитнало в очите ти,
сълза от спомен, че нещо си отива.
Била ли съм в очите, като въглени,
които прах оставят винаги след себе си?
- Птица си, свободна като вятъра;
сълза от неизречени желания...
Била си в мен, а аз съм те очаквал,
била си път – вървях през сухи бурени.
- Навярно затова отлитам и се връщам.
Неизвървяна, необичана и неразбрана...
Да беше ме изрекъл... щях да те обичам
и нямаше душата ти да е самотна.
- Сега те имам само в стари спомени
и в тях се крия като във убежище.
Макар понякога да се завръщаш, празна е
душата ми, без любовта ти, скитнице!
- Със къщичка за птици във очите,
със пясъчният замък от съня си,
при тебе се завръщам аз. Прости ми,
но да остана... не моли ме.
19. 2. 2007 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
Благодаря ви.
