Птица... скитница
Djein_Ear и кумеца
Птица... скитница
- Птица съм от време неотлитнало в очите ти,
сълза от спомен, че нещо си отива.
Била ли съм в очите, като въглени,
които прах оставят винаги след себе си?
- Птица си, свободна като вятъра;
сълза от неизречени желания...
Била си в мен, а аз съм те очаквал,
била си път – вървях през сухи бурени.
- Навярно затова отлитам и се връщам.
Неизвървяна, необичана и неразбрана...
Да беше ме изрекъл... щях да те обичам
и нямаше душата ти да е самотна.
- Сега те имам само в стари спомени
и в тях се крия като във убежище.
Макар понякога да се завръщаш, празна е
душата ми, без любовта ти, скитнице!
- Със къщичка за птици във очите,
със пясъчният замък от съня си,
при тебе се завръщам аз. Прости ми,
но да остана... не моли ме.
19. 2. 2007 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румен Ченков Все права защищены
Благодаря ви.
