Птица в клетка

Заробих ли душата си свободна с тебе,

от страховете си принудена да се венчая,

сякаш си последното спасение,

а аз грозница престаряла.

Обърнах гръб на себе си и свободата,

и паднах от високо в пепелта,

очите си напраших и не виждах,

че повярвах в една лъжа.

Като птица затворена във златна клетка,

копнееща отново да лети,

пред мен изгаря бавно всяка гледка,

счупи ми крилете и боли.