May 9, 2021, 3:57 PM

Птица в клетка 

  Poetry » Other
996 1 0

Заробих ли душата си свободна с тебе,

от страховете си принудена да се венчая,

сякаш си последното спасение,

а аз грозница престаряла.

 

Обърнах гръб на себе си и свободата,

и паднах от високо в пепелта,

очите си напраших и не виждах,

че повярвах в една лъжа.

 

Като птица затворена във златна клетка,

копнееща отново да лети,

пред мен изгаря бавно всяка гледка,

счупи ми крилете и боли.

 

 

 

 

© Вили All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works