9 abr 2017, 10:49

Птица в необята

  Poesía » Otra
412 1 5

За Цветница

 

И пак е твоя празник днеска.

Не съм аз мигнал от нощеска,

за да го чакам този ден,

защото празник е за мен.

Поднасям ти хиляда китки -

събрал съм ги от маргаритки.

Поднасям ти ги от сърце

със треперещи пред теб ръце.

И този ден сега щастлив е,

и той за мене податлив е

на радост даже до възбог

със цветен пролетен залог.

И здраво да е твойто име

във пролет, лято, есен, зиме.

А пита ли ме някой пак

и как се казваш, мила, как?

На празничната топла пита

ще пише ясно: Маргарита!

Че ти си цвят между цветята

и моя птица в необята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...