Apr 9, 2017, 10:49 AM

Птица в необята

  Poetry » Other
413 1 5

За Цветница

 

И пак е твоя празник днеска.

Не съм аз мигнал от нощеска,

за да го чакам този ден,

защото празник е за мен.

Поднасям ти хиляда китки -

събрал съм ги от маргаритки.

Поднасям ти ги от сърце

със треперещи пред теб ръце.

И този ден сега щастлив е,

и той за мене податлив е

на радост даже до възбог

със цветен пролетен залог.

И здраво да е твойто име

във пролет, лято, есен, зиме.

А пита ли ме някой пак

и как се казваш, мила, как?

На празничната топла пита

ще пише ясно: Маргарита!

Че ти си цвят между цветята

и моя птица в необята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...