12 nov 2008, 6:39

Птиче гнездо 

  Poesía
590 0 1
С пролетен полъх в майския ден
в клони на многолетна върба,
птиче гнездо сякаш свива в мен
пъстрокрилата човешка съдба.


Съчка по съчка тя събира, строи.
Моя дървен живот с пясък укрепва.
А гнездото ту го бурен вятър руши,
ту смолата го по-силно залепва.


През жаркото лято гнездото изгаря.
А Зимата покрива го с тънък скреж.
Докога ли ще остане цяло, не зная,
в на съдбата шеметния водовъртеж.

© Ева Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Като идея е много интересно, но ако помислиш малко и го пооправиш накрая ще звучи много по-добре.
Propuestas
: ??:??