12 нояб. 2008 г., 06:39

Птиче гнездо 

  Поэзия
588 0 1
С пролетен полъх в майския ден
в клони на многолетна върба,
птиче гнездо сякаш свива в мен
пъстрокрилата човешка съдба.


Съчка по съчка тя събира, строи.
Моя дървен живот с пясък укрепва.
А гнездото ту го бурен вятър руши,
ту смолата го по-силно залепва.


През жаркото лято гнездото изгаря.
А Зимата покрива го с тънък скреж.
Докога ли ще остане цяло, не зная,
в на съдбата шеметния водовъртеж.

© Ева Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Като идея е много интересно, но ако помислиш малко и го пооправиш накрая ще звучи много по-добре.
Предложения
: ??:??