12.11.2008 г., 6:39

Птиче гнездо

744 0 1
С пролетен полъх в майския ден
в клони на многолетна върба,
птиче гнездо сякаш свива в мен
пъстрокрилата човешка съдба.


Съчка по съчка тя събира, строи.
Моя дървен живот с пясък укрепва.
А гнездото ту го бурен вятър руши,
ту смолата го по-силно залепва.


През жаркото лято гнездото изгаря.
А Зимата покрива го с тънък скреж.
Докога ли ще остане цяло, не зная,
в на съдбата шеметния водовъртеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като идея е много интересно, но ако помислиш малко и го пооправиш накрая ще звучи много по-добре.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...