23 ago 2018, 19:58

Птици 

  Poesía » Otra
358 0 3

В днешния съботен предиобед
два гълъба – ама досущ бели –
кълвят си на пътя боровинки,
до входа на блока – малко отстрани.

 

Кълват, милите, засищат глад
с няколко червени боровинки. 
А после – разперили криле –
литват към селенията сини.

 

Два гълъба – бели и безгрижни – 
небето да порят радостта открили, 
не се боят, в нозете ми се гушат, 
с човки си подават боровинки.

 

Сядам на пейката пред блока.
Долитат две кресливи свраки 
с пера проскубани, настръхнали 
и в яростен двубоѝ кръстосват човки.

 

Боже! И едните, и другите са птици!
Гълъбите бели как сладко си гугукат,
а свраките – Егото си не победили –
как грозно грачат и неистово се скубят.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Маргарита, Елица, благодаря ви! Да, с толкова много неща може да бъде запълнен денят ни... Хубаво е, че все още сме тук - на земята, макар оттатък може да е по-хубаво, знам ли. Никой не се връща оттам, но няма да ни бъде отказана привилегията някой ден да зърнем и пейзажите там. Хубаво е, че ви има!
  • Урок, мила! Нагледен урок. Който има очи, ще види и научи. Хубав ден и много нежност ти желая!
  • Като хората, Самадхи – шарен свят...
    Харесва ми твоята наблюдателност...
Propuestas
: ??:??