23 ago 2018, 19:58

Птици

  Poesía » Otra
509 0 3

В днешния съботен предиобед
два гълъба – ама досущ бели –
кълвят си на пътя боровинки,
до входа на блока – малко отстрани.

 

Кълват, милите, засищат глад
с няколко червени боровинки. 
А после – разперили криле –
литват към селенията сини.

 

Два гълъба – бели и безгрижни – 
небето да порят радостта открили, 
не се боят, в нозете ми се гушат, 
с човки си подават боровинки.

 

Сядам на пейката пред блока.
Долитат две кресливи свраки 
с пера проскубани, настръхнали 
и в яростен двубоѝ кръстосват човки.

 

Боже! И едните, и другите са птици!
Гълъбите бели как сладко си гугукат,
а свраките – Егото си не победили –
как грозно грачат и неистово се скубят.

 

Самадхи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Маргарита, Елица, благодаря ви! Да, с толкова много неща може да бъде запълнен денят ни... Хубаво е, че все още сме тук - на земята, макар оттатък може да е по-хубаво, знам ли. Никой не се връща оттам, но няма да ни бъде отказана привилегията някой ден да зърнем и пейзажите там. Хубаво е, че ви има!
  • Урок, мила! Нагледен урок. Който има очи, ще види и научи. Хубав ден и много нежност ти желая!
  • Като хората, Самадхи – шарен свят...
    Харесва ми твоята наблюдателност...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...