В днешния съботен предиобед
два гълъба – ама досущ бели –
кълвят си на пътя боровинки,
до входа на блока – малко отстрани.
Кълват, милите, засищат глад
с няколко червени боровинки.
А после – разперили криле –
литват към селенията сини.
Два гълъба – бели и безгрижни –
небето да порят радостта открили,
не се боят, в нозете ми се гушат,
с човки си подават боровинки.
Сядам на пейката пред блока.
Долитат две кресливи свраки
с пера проскубани, настръхнали
и в яростен двубоѝ кръстосват човки.
Боже! И едните, и другите са птици!
Гълъбите бели как сладко си гугукат,
а свраките – Егото си не победили –
как грозно грачат и неистово се скубят.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени