23 ago 2014, 12:53

Птици на тухлен комин

  Poesía
735 0 12

А е толкова синьо небето наесен...

С две жълти листенца, наместо очи,

си крада от брезите спомен невчесан

за гугутки на топъл от слънце комин.

Примижала от сладост е тази прегръдка -

чепка грозде в две възловати ръце,

като есен узряло, поемаш на глътки

всеки плод, всяка ласка и сочно зрънце...

И е луднало младото вино на припек,

в босоногото "циганско лято" не спи,

с гласовете на нощни щурци тананика,

и танцува в тревите, със звездни пети...

В гледеца ти имам запазена снимка.

Ти си в моя: "Септември е топъл и син".

Насред ранната есен две кротки усмивки

се преструват на птици на тухлен комин.


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...