23 ago 2014, 12:53

Птици на тухлен комин

  Poesía
731 0 12

А е толкова синьо небето наесен...

С две жълти листенца, наместо очи,

си крада от брезите спомен невчесан

за гугутки на топъл от слънце комин.

Примижала от сладост е тази прегръдка -

чепка грозде в две възловати ръце,

като есен узряло, поемаш на глътки

всеки плод, всяка ласка и сочно зрънце...

И е луднало младото вино на припек,

в босоногото "циганско лято" не спи,

с гласовете на нощни щурци тананика,

и танцува в тревите, със звездни пети...

В гледеца ти имам запазена снимка.

Ти си в моя: "Септември е топъл и син".

Насред ранната есен две кротки усмивки

се преструват на птици на тухлен комин.


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....